Friday, July 17, 2015

Малко за мен...

Привет!

Казвам се Велислав, но предпочитам да ме наричате Вели. Роден съм и живея в София. Програмист по образование и професия.

Още от малък обичам да съм сред природата, но по-сериозно започнах да обикалям насам-натам, когато през 2008-ма си купих първата кола - Volvo v40, кръстено от мен Цезар. Някъде тогава с приятели посетихме Рилския манастир и там видях книжките, с печатите от 100-те национални туристически обекта. Купих си я, и там ми беше първият печат. Много се зарибих по тези печати и всяка седмица пътувах къде ли не. За кратко време събрах всичките 100 печата, посетих много красиви места и от тогава не съм се спрял. Покрай тези печати се качих на Черни връх. Първия ми опит да се кача на Вихрен не беше успешен - заваля ни дъжд, но много ми хареса. Започнах да ходя по-активно по планини, но тогава нямах никаква по-сериозна екипировка и ходех предимно лятото. Печатите ме доведоха и на връх Мусала, от където пък си купих и книжката "Покорител на десетте планински първенци". Та започнах и тях да събирам. Към днешна дата, от изброените, не съм ходил само на Голям Перелик. Дойде ред на поредния първенец и моя стотен печат - връх Ботев! За човек като мен, без подготовка, опит и екипировка (дори шапка не си бях взел), качването от х. Рай, през Тарзановата пътека, до върха беше истински кошмар. Спомням си, че беше много тегаво. Много дълго време върха не се виждаше, а когато за първи път зърнах кулата на върха направо се отчаях. Върха беше толкова далече... Но, успях! Тогава си казах, че повече там няма да отида никога, но до сега съм го качвал вече три пъти. На Ботев видях табела за Ком-Емине и тогава мислех, че това е нещо абсолютно непостижимо за мен и се чудех, как хората успяват да преминат пеша по билото на "цяла" Стара планина. С голяма гордост гледах как днешния хижар на зн. Ботев ми сложи стотния печат. Взех си грамотата и златната значка от БТС и като допълнителна награда получих уикенд за двама на Мальовица. Тук ще спомена, че най-любимата ми планина е Рила, не само защото майка ми е от с. Маджаре, което е по пътя за Мальовица. Не след дълго сформирахме малка групичка и газ към Мальовица. Някакси неусетно все бях в планината, в някоя пещера, около някой язовир или езеро, абе сред природата.

Печатите ми служеха, като отправна точка за някое хубаво местенце. Супер беше, докато ги събирах, но вече ги бях събрал и се чудех къде да ходя. Не след дълго бях посветен в една интересна игра - геокешинг. Най-просто казано всеки може да скрие кутийка, със символично съдържание някъде, на място, което той реши, че иска да сподели с другите, след което публикува GPS координатите на т.нар. геокеш или за по-кратко кеш, в интернет, с кратко описание и другите кешъри могат да отидат да търсят съкровището. Покрай тази игра се запознах (и постоянно се запознавам) с много готини хора и в търсене на съкровища, посетихме заедно още много прекрасни места, не само в България. И така шляенето ми из природата продължава с пълна сила и до днес. Снимал съм доста от местата, където ходя. Снимките групирам в албуми и често си ги гледам. Ето тук може да разгледате снимки от разни дестинации.

Този блог създадох, за да опиша опита ни да минем през наистина цялото Старопланинско било, на територията на България, а имено Връшка чука - Ком - Емине.

Приятно четене!

No comments:

Post a Comment